изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-07-24 @ 15:46 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 16 резултата (3,2851 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. „НЯМАМЕ ДЪРЖАВА“… А ИМАМЕ ЛИ НАРОД? 2017-07-02 @ 23:33 EEST Admin 294
2. Германия спечели Купата на конфедерациите за първи път (ВИДЕО) 2017-07-02 @ 23:11 EEST Admin 243
3. ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО НА 3.07.2017 2017-07-02 @ 22:46 EEST Admin 703
4. СЕРИОЗНИТЕ ТРЕНИРОВКИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА ДОНЕСОХА ОТЛИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ 2017-07-02 @ 18:47 EEST Admin 779
5. НЕЗАБРАВИМО ПЪТУВАНЕ ЗА ПРАЗНИК И ОТМОРА НА „ХОБИСКЛУБ“ 2017-07-02 @ 18:43 EEST Admin 367
6. ПРОЛЕТНИТЕ КУЛТУРИ СА С ОСИГУРЕНИ ЗАПАСИ ОТ ВЛАГА 2017-07-02 @ 18:38 EEST Admin 165
7. КМЕТЪТ НА ШАБЛА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ПО ПРОГРАМАТА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2017-07-02 @ 18:30 EEST Admin 169
8. ИЛИЯ МИХАЙЛОВ Е ПРЕИЗБРАН В УС НА НЛРС НА СЛРБ 2017-07-02 @ 18:07 EEST Admin 175
9. Румяна Главчева, експерт-сеизмолог: Тресе се Македония 2017-07-02 @ 17:17 EEST Admin 221
10. Deutsche Welle: ОССЕ остана без генерален секретар 2017-07-02 @ 15:14 EEST Admin 152


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Ден на спортния журналист 2017-07-02 00:00:00 - 2017-07-02 12:00:00 Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортния печат (AIPS). Годишнина от основаването през 1924 г. на AIPS в Париж (Франция). Сред учредителите й са представителите на 8 държави, през 2005 г. страните-членки са 144.
2. Умира Нострадамус 2017-07-02 00:00:00 - 2017-07-02 12:00:00 Умира Нострадамус (Мишел дьо Нотърдам), френски лекар и астролог /1503-1566/.
3. Умира Георги Димитров 2017-07-02 00:45:00 - 2017-07-02 12:00:00 1949 Георги Михайлов Димитров - политически и държавен деец. Тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на столицата. В началото на 90-те години по личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и погребани в Софийските централни гробища. Той е роден на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. Поради липса на средства прекъсва образованието си във II (VI) клас и става печатарски работник. През 1902 г. влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението и през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавено от Д. Благоев. През 1904-1905 г. е секретар на Софийската партийна организация. От 1909 г. е включен в състава на ЦК на БРСДП (т.с.) и е издигнат за секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). Избиран е многократно за общински съветник и за народен представител. Ратува за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войните, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да е от двете воюващи групировки. По време на войната провежда активна антивоенна агитация, заради която е арестуван и хвърлен в затвора. Посреща с радост избухването както на Февруарската, така и на Октомврийската революция 1917 г. в Русия. След катастрофалното поражение на България в Първата световна война е амнистиран. Взема дейно участие във възстановяването на БРСДП (т.с.) и нейното масовизиране. Участва и във възстановяването и организационното укрепване на синдикалното движение в страната. Включва се и в международното работническо и комунистическо движение. Като представител на БКП (т.с.) присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва. До лятото на 1923 г. на практика стои на тесняшки позиции, поради което не възразява срещу възприетата тактика на неутралитет на партията по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Под въздействието на Коминтерна взема дейно участие в подготовката и избухването на Септемврийското въстание 1923 г., след неуспеха на което заедно с В. Коларов емигрира от България. Първоначално живее в Югославия и Австрия, но по-късно се установява в СССР. Привлечен е в апарата на Коминтерна и Профинтерна. Изявява се и като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация. От 1929 до 1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. През март 1933 г. заедно с Бл. Попов и В. Танев е арестуван в Берлин и подведен под съдебна отговорност като един от подпалвачите на Райхстага. По време на процеса в Лайпциг (1933-1934 г.) отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната заминава за СССР, където получава и съветско поданство. Отново е привлечен в апарата на Коминтерна. На VII конгрес на тази световна комунистическа организация е избран за генерален секретар и я възглавява до разтурянето и през 1943 г. След Лайпцигския процес застава начело и на ръководството на БКП (т.с.) и води борба против лявото сектантство, загнездило се в нейните редове още в края на 20-те г. През периода на въоръжената съпротива в България 1941-1944 г. е главен инициатор за създаването на Отечествения фронт (ОФ) и за сплотяване на левите сили в страната под неговото знаме. Като отговорен ръководител на Коминтерна и той носи отговорност за сталинските репресии срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР. Завръща се в България през ноември 1945 г. и се включва в обществено-политическия и живот. След изборната победа на БРП (к) в VI Велико народно събрание (ноември 1946 г.) е назначен за министър-председател на България, на който пост остава до смъртта си. Заедно с това възглавява и ръководството на БРП (к), преименувала се през декември 1948 в БКП.
4. Роден Георги Иванов 2017-07-02 00:00:00 - 2017-07-02 12:00:00 1940 Георги Иванов - първият български космонавт, генерал-майор. В армията е от 1958 г. През 1964 г. завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в СССР (бивш). Лети в Космоса заедно с Н. Рукавишников на борда на кораба "Союз - 33" (изстрелян на 10 април 1979 г.). Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г.
5. Национален празник на Виетнам 2017-07-02 11:00:00 - 2017-07-02 23:00:00 1976 След продължителна война Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава със столица Ханой. Виетнам Пълно наименование - Социалистическа република Виетнам Страната е разположена в източната част на полуостров Индокитай, на брега на Южнокитайско море и неговите заливи Бакбо (Тонкински) и Сиамски. Има площ 329.6 хил. кв. м. Граници (в км) с Китай - 1 150, Камбоджа - 930, Лаос - 1650 и брегова линия с Южнокитайско море - 3 260 км. Голяма част от територията е заета от ниски и средно високи планини - на север Хоанглиеншон с най-висока точка връх Фаншипан - 3 143 м, по дължина на западната граница - Анамските планини; в южните части - платата Контум, Дарлак. Крайбрежието е равнинно с делтите на реките Хонгха на север и Меконг на юг. Климат - субекваториален, мусонен (на север - тропичен). Средна месечна температура в равнините на север - от 15 до 28 градуса С?, на юг - от 26 до 29 градуса С?. Валежи - 1500 - 2500 мм, в планините - над 3000 мм, съвпадащи с летния мусон. Главни реки - на север Хонгха (Червена река) и Меконг - на юг. Растителност - 40 % от територията са покрити с тропически гори, значителни участъци, особено в делтата на Меконг са покрити с блатна и мангрова растителност. Население - 82 650 хил. жит. Гъстота - 249.2 жит на кв. км. Естествен прираст 21. Средна продължителност на живота - мъже - 65 г., жени - 70 г. Етнически състав - виети - 87.5 %, мъонг - 1.3 %, кхмери - 1.4 %, мео-яо - 1.5 %, тайски народи - 4.5 %, китайци - 1.7 %, зярай, еде, чам - 0.9 %, други - 1.2 % Официален език - виетнамски с азбука до ХVII в. - йероглифна, след това - латиница. Три диалекта - северен, централен и южен. Конфесонален състав - будисти - 72.8 %, християни - 9.8 % (от тях католици - 93.7 %, протестанти - 6.3 %, мюсюлмани (суните) - 0.1 %, индуисти - 0.1 %, конфуцианци и даоисти - 4.8 %, местни традиционни вярвания и култове - 3.7 %, синкретични (смесени) секти - 8.7 %. Извън страната живеят над 700 хил. виетнамци, бежанци от гражданската война, главно в САЩ, Канада и Франция. Градско население - 22 %. Столица - Ханой (3 200 хил. ж.). По-големи градове - Хошимин (до 1976 г. - Сайгон - 4 100 хил. ж.), Хайфон (1 600 хил. ж.), Данаг (500 хил. ж.), Хюе (320 хил. ж.), Канто (285 хил. ж.), Начанг (260 хил. ж.), Намдин (220 хил. ж.). Административно деление - 50 провинции, 3 града на централно подчинение - Ханой, Хайфон, Хошимин (Сайгон). Историко-географски области - Бакбо (северна), Чунгбо (централна) и Намбо (южна). По-важни исторически събития и дати - III в. Пр. Хр. - първи държавни образувания - Аулак и Намвиет; 603 г. - завоювани от китайската династия Суй; 1069 г. - образуване на единна виетнамска държава Дайвиет; 1858 - 1887 г. - Франция постепенно завоюва страната и създава Френски Индокитай; 1940 - 1945 г. - японска окупация; 1945 г. - революция и отричане от престола на последния император Бао Дай; 2 септември 1945 г. - провъзгласяване на Демократична република Виетнам; 1946 - 1954 г. - война с Франция; 1954 г. - разгром на Франция при Диенбиенфу и разделяне на Виетнам по 17 градуса с.ш. на две части; 1955 г. - самостоятелна държава Южен Виетнам; 1960 г. - начало на гражданска война за обединяване на двете части; 1965 г. - военна намеса на САЩ в помощ на Южен Виетнам и на СССР - в Северен Виетнам; 1976 г. - край на войната и обединяване на двете части в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой. Държавно устройство - парламентарна социалистическа република. Законодателна власт - Национално събрание от 450 депутата, избирани за 5 години. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години от Националното събрание. Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър. Парична единица - донг (D) = 100 ксу Стопанство - основен отрасъл е селското стопанство, като в него са заети 77 % от трудоспособното население. Основна култура - ориз (две реколти годишно - 30 млн. т. г.). Отглеждат се още батати, царевица, маниока, добитък - говеда и биволи - общо 4 млн. свине. Основа на промишленото произвоство е нефтената промишленост - 9.8 млн. т. добив, въглища - 10.5 млн. т., електроенергетика, електротехническа, химическа, текстилна, хранително-вкусове промишленост, машиностроене. Транспорт - шосета - 93 хил. км, 24 хил. км асфалтирани; ж.п. линии - 2.7 хил. км, 6 хил. км речни пътища. Главни пристанища - Хошимин, Хайфон, Дананг, Хонгай, Камфа. Международни летища - Ханой и Хошимин. Туризъм - страната се посещава годишно от 180 хил. туристи. От София до Ханой - 7 847 км
6. Започва Кримската война 2017-07-02 11:00:00 - 2017-07-02 23:00:00 1853 Руската армия прекосява река Прут, с което започва Кримската война между Русия и Турция. Кримска война 1853 г.-1856 г. е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. и обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. Обединеният англо-френски флот навлиза в Черно море и Русия обявява война на Великобритания и Франция (февруари 1854 г.). Русия участва в Кримската война с армия от 700 000 души, а нейните противници - с 1 милион души. В отговор следва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд река Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война се посреща с големи надежди от българския народ, който очаква своето освобождение от османското иго в победата на руското оръжие. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи. Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните и противници - Франция, във войната и срещу Прусия през 1870 г..



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3,34 секунди