изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-07-24 @ 15:49 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 2 резултата (3,3042 секунди). Настрой търсенето

Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Национален празник на Вануату 2017-07-30 00:00:00 - 2017-07-30 12:00:00 Националнитя празник на страната е Деня на независимостта /1980 г./. Отбелязват се и 25 години от обявяването независимостта на островите Нови Хибриди под името Република Вануату. Вануату е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди. Архипелагът е разположен на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови. Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим. В последствие на 22 май 1768 г. до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови. През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението било преобразувано в кондоминиум. На 30 юли 1980 е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980, Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент - Националната асамблея, състояща се от 54 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството, начело с министър-председател , избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 год. е член на ООН. Територията на Вануату е разделена на 6 провинции - Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа. Общата територия на Вануату е 12 200 км? и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея. Островният архипелаг условно се подразделя на три групи - северна група, състояща се от Банкс и Торес, централна група - Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група - Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някой от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби. Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату. Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Столицата Порт Вила /около 34 000д./ се намира на о-в Ефате. Официалните езици са бислама /пиджин/, английски и френски. Религията е застъпена съответно: протестанти (55 %), католици (17 %), англикани (15 %) и др. http://bg.wikipedia.org
2. Национален празник на Мароко 2017-07-30 00:00:00 - 2017-07-30 12:00:00 Кралство Мароко Страната има площ 446.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Алжир - 1 350, Испания - 13, Западна Сахара - 490, Атлантическия океан - 2 934 и Средиземно море - 512. В нейните предели е най-високата западна част на Атласките планини (Ер Риф, Среден и Висок Атлас), достигаща 4 165 м. (вр. Джебел Тубкал). На запад и изток - равнини и платото Мароканска месета, а на юг и югоизток - части от пясъчната и камениста Сахарска пустиня. Климат - предимно субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 10 - 12 градуса С?, юли 24 - 28 градуса С?. Най-големи валежи - над 1000 мм падат в Западен Риф и отчасти в Среден Атлас, а най-малки - на изток и югоизток - под 200 мм. Речната мрежа е представена главно от временни потоци - уеди (Ум ер Рбия, Себу, Тенсифт, Сус и Мулуя). Горите заемат около 12 % от територията, субтропични - маслини, дъб, кедъру туя, акация, шамфъстък, палми и др. Население - 29 660 хил. ж. Гъстота - 66.4 жит. на кв.км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 68 г. Етнически състав - марокански араби - 74.2 %, бербери - 25.2 % (от тях шльох - 43.3 %, тамазихт - 34.2 %, риф - 18.0 %, оазисни бербери - 4.5 %), европейци - 0.3 %, други - 0.3 %. Официален език - арабски, говорими - марокански диалект на арабския (дериджа), френски, испански и берберски. Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 99.4 %, християни (католици) - 0.4 %, други - 0.2 %. Извън сраната живеят над 500 хил. души (главно в Западна Европа), а след 1960 г. от Мароко се изселват около 500 хил. французи, испанци, евреи и др. Градско население - 51 %. Столица - Рабат (1.6 млн. ж.). По-големи градове - Казабланка (3.4 млн. ж.), Маракеш (1.7 млн. ж.), Фес (1.2 млн. ж.), Тенджер (650 хил. ж.), Тетуан (280 хил. ж.), Уджда (500 хил. ж.), Агадир и др. Около 9% от населението на страната водят номадски или полуномадски начин на живот. Административно деление - 16 области. По-важни исторически събития и дати - най-древното неселение са берберите; 1200 г. пр. Хр. - по северното крайбрежие се проявяват колонии на финикийците; VII в. пр. Хр. - територията е под властта на картаген; II в. пр. Хр. - Римско владичество; V в. - нашествия на вандалите; VI в. - Мароко влиза в състава на Византийската империя; 702 - 711 г. - арабите нахлуват и разпространяват исляма; ХI в. - държава на Алморавите; ХV в. - испанци и португалци завземат част от крайбрежието; 1844 г. - Франция нахлува в Мароко - начало на продължителни войни и стълкновения; 1912 г. - 80 % от територията на Мароко са под френско влияние, останалата част е испанска. Тенжер е международна зона; 1942 г. - настаняват се англо-американски войски; 1945 г. - възстановяване на френския протекторат; 2 март 1956 г. - Мароко е обявена за независима държава; 1975 г. - Испания предава Западна Сахара под административно управление на Мароко и Мавритания; 1979 г. - Мавритания се отказва от претенции към своята част от Западна Сахара, която е завзета от Мароко. Въоръжени стълкновения между Мароко и фронта за освобождение на Западна Сахара (Полиса-Рио) се водят до 1991 г.; август 1999 г. - умира крал Хасан II, наследява го синът му Мохамед V. Държавно устройство - конституционна монархия. Глава на държавата и правителството е кралят, който е както светски, така и духовен водач "повелител на правоверните". Той е и главнокомандващ, назначава премиер-министъра и членовете на правителството, губернаторите на провинциите. Висш законодателен орган - еднопалатен парламент (325 души). Парична единица - дирхам (DH) = 100 сантима Стопанство - аграрна страна с относително добре развита добивна промишленост. В селското стопанство са заети 40 % от активното населените. На страната се падат 70 % от световните запаси на фосфати и 30 % от световния експорт. Разработват се находища на кобалт, олово, манган, цинк, мед и др. Развива се машиностроене, химическа промишленост и др. Обработват се 20 % от територията на страната. Отглежда се ечемик, пшеница, царевица, просо, сорго, овошки и картофи. Мароко е един от световните производители и износители на цитруси. Развито е лозарството и отглеждането на маслини. Животновъдството е пасбищно. Отглежда се едър рогат добитък, овце, кози и камили. Важен стопански отрасъл е морският риболов. Транспорт - Мароко има добре развита транспортна инфраструктура - 60 хил. км. Шосета, 2 000 км ж.п. линии, 10 международни летища и големи морски пристанища (Казабланка, Танжер, Сафи). Туризъм - историческите паметници и добре развитата туристическа инфраструктура са предпоставка за доброто развитие на отрасъла - 3.2 млн. туристи, годишно. От София до Рабат - 2 788 км journey.bg



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3,35 секунди