изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-07-24 @ 15:44 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 3 резултата (3,2987 секунди). Настрой търсенето

Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Завършва Потсдамската конференция 2017-08-02 00:00:00 - 2017-08-02 12:00:00 1945 г. В Потсдам завършва работата си последната международна конференция на страните победителки във Втората световна война. Потсдамската конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания започва на 17 юли 1945 г. В нея участват Чърчил (заменен от Клемент Атли), Хари Труман и Сталин. Решено е мирните договори със сателитите да се подготвят от Съвета на министрите на външните работи (СМВнР) на СССР, САЩ, Великобритания, Франция и Китай, а мирните договори да се подпишат само с признати демократични правителства. Решават се най-важните международни въпроси, възникнали след Втората световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във Втора световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша, за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР и др. Германия губи 25 % от териториите си.
2. Избухва Илинденско-преображенското въстание 2017-08-02 00:00:00 - 2017-08-02 12:00:00 1903 г. На 2 август (20 юли стар стил) 1903 г. избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по нов и по стар стил се чества църковният празник Илинден. Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България. Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
3. Създадена е БСДП 2017-08-02 00:00:00 - 2017-08-02 12:00:00 1891 г. Създадена е Българската социалдемократическа партия (БСДП). От 1894 г. е Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли - 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти, обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. - Българска социалистическа партия.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 3,34 секунди