изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-08-14 @ 16:27 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 12 резултата (6.7772 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. В Лясково най-много гласове събира кандидатът от Земеделски народен съюз (ЗНС) Божко Божков 2018-05-27 @ 21:45 EEST Admin 255
2. В Турция обсъждат закупуването на руски Су-57 вместо американските F-35 2018-05-27 @ 21:08 EEST Admin 269
3. Как всяка зодия вреди на любовния си живот 2018-05-27 @ 20:56 EEST Admin 1 918
4. ХОРОСКОП ЗА 28 МАЙ /ВИДЕО/ 2018-05-27 @ 20:38 EEST Admin 334
5. Американски експерти оцениха мощността на ракетния залп на „Юрий Долгоруки” на „160 Хирошими” 2018-05-27 @ 20:16 EEST Admin 457
6. Ужасна участ застигна две дечица, оказали се в центъра на зверска катастрофа 2018-05-27 @ 19:54 EEST Admin 908
7. Черна вест от Окръжна болница: Почина доведеният син на Емилия. 2018-05-27 @ 18:15 EEST Admin 577
8. 28-ГОДИШНИЯТ ГАНЧО ЗАДИГНА ОБОРОТА НА ПРОСТИТУТКА 2018-05-27 @ 17:36 EEST Admin 457
9. Тези 6 неща показват, че започвате бързо да стареете! 2018-05-27 @ 16:51 EEST Admin 468
10. Установено е огнище на инфлуенца в животновъден обект в с. Стефаново 2018-05-27 @ 16:07 EEST Admin 264


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Умира цар Симеон I Велики - 927 г. 2018-05-27 00:00:00 - 2018-05-27 12:00:00 Въпреки, че според историците титулът на сина на княз Борис I - Симеон е спорен, защото Византия не дава официално признание на царската корона повечето българи предпочитат да го наричат: цар Симеон I Велики. Обяснението идва от факта, че този владетел на българските земи от 893 до 927 г. остава на най-високо място в ранносредновековната ни история. Успешните войни на Симеон довеждат до най-голямото териториално разширение на България, превръщайки я в най-силната държава в Източна Европа. Управлението му е и период на културен разцвет, наречен по-късно "Златен век на българската култура". По времето на Симеон България се простира на територия - от Бяло и Адриатическо море до Черно море, дори съвременниците на българския цар сравняват столицата Преслав с Константинопол. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията (т.е. - петте главни църкви: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим), а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Синът на княз Борис I е роден през 864 г. (няма категорична датировка), Симеон е един от първите българи, който учи в Константинопол - в известната Магнаурска вкола (предполага се, че това става до 878 г.). По-късно, Симеон се замонашава при византийския монах-исихаст Арсений. През 886 г. той вече е в България и участвал в културната дейност на Кирило-Методиевите ученици. Счита се, че княз Борис е готвел малкият си син да поеме Българската църква. Но съдбата качва Симеон на трона и го прави най-успешният владетел - българската държава се разпростира на юг до Адриатическо море, а границата с Византийската империя минава на 20 км от Солун. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите постигнат една от най-великите победа над византийската армия. Погромът е пълен, а според византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон) споменът за тази битка останал задълго - България за първи официално е призната за фактор на Югоизточна Европа. Нещо повече, Симеон се почувствал достатъчно силен за да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това му намерение била титлата, с която се именувал: "василевс на всички българи и гърци" (българският владетел подписва международни договор с титул "Симеон в Христа Бога - самодържец на всички българи и ромеи"). Проблемът е обаче, че нямало кой да узакони новия титул, затова през 918 г. на Симеон самоволно издига българската архиепископия в патриаршия и тогава вече новоизбраният патриарх можел законно да извърши освещаването на Симеоновата титла. Актът на коронацията повтарял тази на византийския ритуал – “василевс и самодържец на ромеите”. Разбира се подобни самоволни решения не получават международна санкция или поне не веднага, защото потомствените "императори" се почувствали с накърнен авторитет. За дръзновените планове на българският владетел, показва трезвата му оценка на ситуацията - осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава той разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв се обърнал за съдействие към арабите. През 922 г. българско пратеническо било изпратено в Кайруан (където била столицата на Фатимидския халифат) до представителя на Фатимидите Убайдаллах ал-Махди. Той се съгласил с предложението за нападение по море и суша и заедно с българските пратеници изпратил в България и свои, които трябвало да уточнят някои подробности около нападението. За съжаление на връщане те били заловени от византийците. Симеон умира в разгара на поредната си подготовка за война - нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 година, има сведения, че е покосен от сърдечен удар. Едно от най-стойностните постижения на Симеон е вътрешно-държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол. Българската столица има: “Златната” църква и дворец с тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради. По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата била поставена представката “Велики”, една хроника от ХI век пише, че Симеон строил Велики Преслав 28 години, по-късно периодът е наречен "Златен век на старобългарската литература и култура".
2. Международен ден на информационното общество 2018-05-27 00:00:00 - 2018-05-27 12:00:00 Чества се за първи път съгласно резолюция 60/252 на Общото събрание на ООН, приета на 27 март 2006 г.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 7.24 секунди