изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-07-15 @ 22:22 EEST

Търсехте за the phrase ''. Открити са 13 резултата (8.4042 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО В ДНИТЕ 16-22.07.2018 2018-07-15 @ 22:04 EEST Admin 3
2. Натали Трифонова крие тежка съдба! 2018-07-15 @ 21:50 EEST Admin 43
3. Броени дни остават до най-продължителното за века космическото шоу 2018-07-15 @ 21:42 EEST Admin 70
4. ПЪЛНА ПРОГРАМА И РЕЗУЛТАТИ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ В РУСИЯ 2018 ГОДИНА 2018-07-15 @ 21:33 EEST Admin 1 351
5. Велик финал! Франция покори света, храбра Хърватия плаче! 2018-07-15 @ 21:23 EEST Admin 46
6. А МОЖЕ БИ… ДИВЕРСИЯ? НОВО ОГНИЩЕ НА ПТИЧИ ГРИП В ДОБРИЧКО 2018-07-15 @ 16:53 EEST Admin 450
7. ВИНЕТУ: НАТАМ СЪМ БИЛ С ТАТЕ, А НАСАМ - В МАМА... 2018-07-15 @ 16:15 EEST Admin 112
8. Списъкът с всички финалисти от шампионата на планетата 2018-07-15 @ 15:23 EEST Admin 112
9. Черният уикенд продължава! Нова смърт на пътя 2018-07-15 @ 13:19 EEST Admin 498
10. И жените кръшкат, но ето как го правят според зодията си 2018-07-15 @ 12:19 EEST Admin 312


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Рицарите от Първия кръстоносен поход превземат Ерусалим 2018-07-15 00:00:00 - 2018-07-15 12:00:00 На 15 юли 1099 г. рицарите от Първия кръстоносен поход превземат Ерусалим след седмица обсада. Падането на града бележи най-високата точка от успехите на западните рицари по време на похода, започнал през 1096 г. и развил се по суша и вода. С помощта на византийския император Алексий I Комнин кръстоносците прекосяват Мала Азия и в края на 1097 г. обсаждат Антиохия. Градът пада през юни 1098 г., а след като укрепват властта си в района, в началото на следващата година кръстоносците продължават на юг. През пролетта е превзета и важната крепост Акра, която отваря пътя на рицарите към Свещения град. Известно забавяне на похода е причинено от търканията между водачите за разпределяне на новозавладените земи. Все пак през юни основната кръстоносна армия се озовава под стените на Ерусалим и ултимативно иска управляващите го от името на фатимидски Египет местни вождове да се предадат. Последва отказ и градът е обсаден. Стените му са спорадично атакувани до края на месеца, но без успех. Едва след построяването на обсадни машини в средата на юли Ерусалим пада, а почти цялото му население - основно мюсюлмани и евреи, е изклано. Кръстоносците са принудени да бързат и защото от Египет към Свещения град е поела голяма египетска армия, за да го спаси. Малко по-късно кръстоносците я разбиват в битката при Ашкалон, а същевременно създават Ерусалимското кралство, просъществувало около век.
2. Избухва Първата световна война 2018-07-15 00:00:00 - 2018-07-15 12:00:00 Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи групировки – Тройният съюз и Съглашението. Поражда се от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария, а Русия – на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
3. Най-горещите дни през годината: Горещниците 2018-07-15 00:00:00 - 2018-07-15 12:00:00 Най-горещите дни през годината: Горещниците Празници в чест на огъня и за предпазване от огън, почитани в три последователни дни на народния календар - на 15, 16 и 17 юли, отредени от източно православната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Смятат се за най-горещите дни през годината, а обичаите свързани с тях се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина. Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа - не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и запалване на реколтата, дома и др. Така в разгара на лятото, земеделците отпочиват от тежкия труд и гадаят за времето през зимните януари, февруари и март. Пече ли силно слънце през трите горещника - топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. Според поверието, ако човек се изкъпе в топли минерални извори през тези дни, ще бъде здрав през цялата година. За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина. Живяла през III век, дъщеря на езически жрец. Преследвана за християнската си вяра, на 16 години тя е изправена пред съда и жестоко изтезавана, като раните й са горени с огън. В деня на нейния празник съществува обичай да се запалва нов, "жив" огън. Стопаните гасят огъня в своите огнища и отново ги палят с "млад".



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 8.55 секунди